6.01.2007 г., 0:41

Писмо на една оригама:)

1.9K 0 7
Аз вярвам,не е важно точно,
когато ме превърна в принцеса
то случването беше си започнало,
в дланите на леко сгънат лист.

Направихме си охлюв,после сврака,
и лебеда е с лебедова шия.
Усмихна ми се жално котарака,
топи се млякото в книжната хартия.

А пръстите ти някак чудно меки,
разливаше се музика из тях,
накараха да вярвам че съм топла.
и после цяла вечност ги мечтах.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хей Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...