ПИСМО ОТ ЕДНА ПЕПЕРУДА
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха,
сега са други моите мечти, например –
да поседна с теб на прага,
да те помоля тихичко: – Простѝ? – да чезна във усмивката ти блага,
ятата птици връщат се от юг, гнездата им в съня ми зъзнат – голи,
не бях така мечтаният съпруг, захвърлих те сред скърби и неволи,
аз – грешникът, защо живях до теб? – да беше се омъжила за Иуда.
Днес в този стих – печален и нелеп, ...