20.04.2013 г., 11:57

Писмо в бутилка

774 0 0

Писмо в бутилка изпращам ти,майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа
и живота свой да разкажа.


Беше права, майко.

Ах! За всичко как позна!
Останах аз скитница -
без път, без бряг – но с душа.


Но нали ти така ме учи, майко.
Да любя безрезервно и сърце да давам аз,
така значение на дните да предам -
светлинка, искрица надежда една.


Погледни сега, майко.
Виж - от добротата как изпатих аз.
В тунел пуст и мрачен - без изход,
бродя, лутам се – като птица без криле.


Думите твои запомних, майко.
Да давам всичко, а в замяна нищо да не чакам аз.
Че след време доброто заплаща се двойно
и радост ще има за мен голяма в този час.


Послушах теб, майко.
Изпълних всеки твой съвет, препоръка.
Но разбрах – добрината лоша шега ми изигра,
лекомислието… наивността ме попиля.


А корабът потегля,майко.
И с него отплават всички мечти.
Красотата на залеза угасва,
настъпват мрак и черни дни.


Колко мъка, майко.
Как остро пробожда сърцето,
и кърви, и плаче,и тъжи…
Шепне – забрави, изправи се, продължи.


Но как да забравя, майко.
Болката като камък строполи се върху мен.
Ден и нощ будна ме държи,
изгаря като въглен моите очи.


Сега за прошка моля, майко.
Че не вярвах на твойте думи тогаз.
Самичка теб оставих аз
и безброй сълзи изплаках без час.


Сама съм, майко.
Седнала на мокрия пясък… пиша и стена.
А морето срещу мен – бунтува се и то.
И пита – защо на добрите, защо?


Но аз вярвам, майко.
И за мен ще изгрее слънце някой ден.
Защото знам – лесно е глава да наведеш,
трудно е да се изправиш и да поведеш.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...