Писмото ми до Дон Хуан ( І )
Дочух легенди да се носят в наше село
за храбрия, безстрашен дон Хуан,
той всичките жени обгрижвал смело,
затуй бил вечно весел и засмян.
Реших от зор писмо да му напиша -
испанец буен да си взема за съпруг,
пратих експресно спешната депеша
и чакам ден след ден да кацне тук.
Но отговор нечакан днес получих -
зает бил, затова изпраща ми ХорхЕ...
Той бил пак смел, порядъчно обучен
от него - как да радва женското сърце.
В уречения ден пристигна донът - Хорхе.
Посрещнах го по обичай - със хляб и сол.
Сърцето ми затупка, па си казах - той е!
Ногите ми се подкосиха и затърсих стол.
Чаровен, леко мургав, а пък строен…
Тъй снажен – чак същинский великан...
А щом пред мен дюкяна си разтвори,
изохках: “Лелее... Майкоо… БОЗДУГАН!”
Запретнах фусти, к`ви ти срамотии…
Забравих всичко, то за к`во ми й таз глава…
Да няма с`я да му придавам глезотии –
разкърших го как знам из буйна ми снага…
А утре ще му пиша пак - от благодарност!
Целувки ще изпратя на добрия дон Хуан!
Че върна ми оназ младежка лъчезарност
със страстния Хорхе – доволен и засмян!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени

