Писмото на една майка
Живота земен ти пребяга,
откъсна се от нашите тегоби,
качи се на високо да ни пазиш...
звездичке моя, моля те, прости!
Огромна рана зее ми в сърцето,
и тежко ми е ден след ден...
Търся те на всякъде, детенце,
додет' не свърши моят земен ден!
Сега си ангел и до Бога възвиси се,
но тръгвам аз по пътя начертан,
за да открия моята звездичка,
като нашепвам Божии слова!
Раздаваше се безрезервно, Мила,
с пълни шепи пръскаше любов,
но злобата човешка те погуби
и сложи край на твоя земен път!
Сега с радост чакам таз' с косата
и нищо в тоз' живот не ще ме спре
да преоткривам Бога, за да съм с тебе,
безценно мое, слънчево дете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петкова Всички права запазени
