5.05.2011 г., 18:53

Писна ми

1.1K 0 0

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.

Писна ми вонята на живота,
мириса на дявола навред,
който все говори за посока,
нищо, че е сляп и не е в ред.

Писна ми да лижа куп обувки,
да докосвам кървави ръце
и да лъжа себе си с преструвки,
че от утре ще съм по-добре.

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите железни правила,
идващи направо от клозета
на управник с дървена глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...