5.05.2011 г., 18:53

Писна ми

1.1K 0 0

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.

Писна ми вонята на живота,
мириса на дявола навред,
който все говори за посока,
нищо, че е сляп и не е в ред.

Писна ми да лижа куп обувки,
да докосвам кървави ръце
и да лъжа себе си с преструвки,
че от утре ще съм по-добре.

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите железни правила,
идващи направо от клозета
на управник с дървена глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...