5 мая 2011 г., 18:53

Писна ми

1.1K 0 0

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите градини от бетон,
през които хора със звънчета
се разхождат, сякаш имат дом.

Писна ми вонята на живота,
мириса на дявола навред,
който все говори за посока,
нищо, че е сляп и не е в ред.

Писна ми да лижа куп обувки,
да докосвам кървави ръце
и да лъжа себе си с преструвки,
че от утре ще съм по-добре.

Писна ми, утъпкана планета,
с твоите железни правила,
идващи направо от клозета
на управник с дървена глава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...