6.06.2021 г., 10:10

Писна ми

835 8 8

Писна ми от хорски драми,
неоценени по призвание.
Заслужаващи награда "Грами"...
алчни за вселенското внимание.

От обиди писна ми във сайта...
все някой криво някого разбрал.
С поведението на махленска хайта...
пак скандал под някой стих назрял.

Защо бе, хора, все си чешете езиците,
защо все някой някому е крив???
Като не ви харесва стойте си в терлиците,
способни сте от нищо да творите взрив.

Обноски нула, а претенции иначе много,
грамофонът свири, плочата дере...
На сериозно взели се и много строго,
за нула бройки, правят някой на мезе.

Творецът е с душевност на светове богата,
полемиката го снижава до драскач.
Хвалби и критики за него са отплата,
а не го превръщат в поредния палач.

27.05.2021г.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така си го написала, че и на критиците ще им хареса.
  • Да ти кажа нищо не се е променило след 3 години И мен сега се мъчат да ме хапят, че имам гражданска позиция и се опитвам да променя нещо. Провокират ме целенасочено, ако може да се изнервя, да реагирам и да обидя някого и оттам да ме санкционират Ама дреме ми не чепика, да са живи и здрави...
  • Допуснала съм грешка в думата убида, вместо обида! Извинявам се!
  • Защо бе хора, да се ядем, като в прайда на лъвовете, думи има за всички, като не ти харесва, подмини, ако искаш, кажи си мнението, но без убиди.
  • Харесах!!!

За единиците

Разплитам си чорапите от яд,
че някой ми е праснал единица!
Ще взема да си викна за обяд
една огромна, много вкусна пица!
Ще си поръчам, даже и моме! ...
2K 7 48

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...