7.04.2020 г., 13:08

Питам се...

579 3 13

Питам се...

 

Някой нещо афишира, апелира,

друг пък рекламира, прокламира

трети акъл раздава, наставлява,

благословии с шепите раздава,

 

загриженост отвсякъде изскача,

и пожелания от утрото до здрача:

подтиснати сълзи с усмивки,

и болка в розова обвивка,

 

Не питам как ще оцелеем,

научих се за  минало да не жалея,

но питам се как белези от рани

в измъчените ни души да не останат,

 

да гледаме света с отворени очи,

и не от страхове и болка - от радост

само да са нашите сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...