27.07.2024 г., 7:28

Питане

370 1 2

Експлозия очаквана, тръпка, трагедия...

смърт, мирис на фалш.

Камбаната бие. Защо фалшива тревога

о, не отново бойкот. Фойерверки...

 

Телевизии,новини,лъжи.

Тука няма виновни!

България, тя свикна да скърби...

за лъжата. Народна.

 

Фанфари, министри, кортеж...

На истината кажи беж.

Е, стига де, по света колко трагедии има,

а при нас загинали двама, трима.

 

Къде, къде Светът се сражава...

какво пък толкоз че загива Държава.

Тя отдавна май не съществува!

И удавник в водите, и не плува.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ясно е, че в тези складове държат бойни вещества и руснаците са ги взривили яко. Туй е толкоз просто и логично. Заради това укревателство загинаха хора. Но средствата за масова дезинформация работят на пълни обороти - фойерверки, та фойерверки. Като има балами да им вярват, така ще е...!
    Поздравление за актуалния ти стих, Ачо!

    П.П. Досега бях лишен от правото да коментирам, Ачо. Коментирам стиха ти при първа техническа възможност. Знаеш как са нещата при мен.
  • Благодаря на всички прочели стиха,"Питане"!Благодаря за,любими ,Младене!!!Хубава вечер на всички и нека доброто бъде със вас!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...