Експлозия очаквана, тръпка, трагедия...
смърт, мирис на фалш.
Камбаната бие. Защо фалшива тревога
о, не отново бойкот. Фойерверки...
Телевизии,новини,лъжи.
Тука няма виновни!
България, тя свикна да скърби...
за лъжата. Народна.
Фанфари, министри, кортеж...
На истината кажи беж.
Е, стига де, по света колко трагедии има,
а при нас загинали двама, трима.
Къде, къде Светът се сражава...
какво пък толкоз че загива Държава.
Тя отдавна май не съществува!
И удавник в водите, и не плува.
© Ангел Todos los derechos reservados
Поздравление за актуалния ти стих, Ачо!
П.П. Досега бях лишен от правото да коментирам, Ачо. Коментирам стиха ти при първа техническа възможност. Знаеш как са нещата при мен.