Питаш...
Питаш, как е моето име
и какви по цвят са моите очи.
Измисляй каквито искаш имена
и каквито искаш цветове, дори и на дъга,
но аз, във мрака на нощта, ще пазя
себе си и моята душа.
Питаш ме, защо съм нежна с теб
и се чудиш дали идвам от далеч,
а аз стоя и се усмихвам тайно
и чакам да престъпиш плахо,
докосни ме и всичко за мене разбери,
с изключение цвета на моите очи.
Питаш ме, дали ще искам нещо от теб,
а аз отговорям ти със допир мек.
Не се познаваме, но нощта ни правокира
и аз във нейната сянка съм се скрила.
Създадена от милиони песъчини,
всяка по отделно дълго страдала,
се пръскам лесно, от полъх лек,
така че бъди нежен, а не късче лед.
Тръгвам си преди новите лъчи,
но ще се върна пак. И ще чакаш ти...
От мен, обещавам, няма да те заболи,
но още за любов не ме моли.
Не съм готова за обич открита,
достатъчно от горчивата болка съм пила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пандора Всички права запазени