Питаш...

Питаш, как е моето име

и какви по цвят са моите очи.

Измисляй каквито искаш имена

и каквито искаш цветове, дори и на дъга,

но аз, във мрака на нощта, ще пазя

себе си и моята душа.

Питаш ме, защо съм нежна с теб

и се чудиш дали идвам от далеч,

а аз стоя и се усмихвам тайно

и чакам да престъпиш плахо,

докосни ме и всичко за мене разбери,

с изключение цвета на моите очи.

Питаш ме, дали ще искам нещо от теб,

а аз отговорям ти със допир мек.

Не се познаваме, но нощта ни правокира

и аз във нейната сянка съм се скрила.

Създадена от милиони песъчини,

всяка по отделно дълго страдала,

се пръскам лесно, от полъх лек,

така че бъди нежен, а не късче лед.

Тръгвам си преди новите лъчи,

но ще се върна пак. И ще чакаш ти...

От мен, обещавам, няма да те заболи,

но още за любов не ме моли.

Не съм готова за обич открита,

достатъчно от горчивата болка съм пила!