Пия
Във вените ми чувствам аз поточе,
поточето на мойта кръв.
А на тялото ми нужно е да лочи,
да лочи от бутилката със стръв.
Ръцете ми наливат спиртна течност,
обонянието ми се изостря веднага.
Подушвам в чашата си цяла Вечност,
рисуват сетивата ми дъга.
Минават пет минути... час,
предметите и хората се сливат.
Наливам сетна доза аз,
цветовете също започват да преливат.
И виждам дъното, а то се смее,
безкрайно празно, без капка алкохол.
Сълзата ми започва по лицето да се рее,
събуждам слънчевата сутрин с главобол.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Костадинова Всички права запазени
