21.11.2009 г., 0:23 ч.

Пия 

  Поезия » Друга
900 0 4

Във вените ми чувствам аз поточе,

поточето на мойта кръв.

А на тялото ми нужно е да лочи,

да лочи от бутилката със стръв.

 

Ръцете ми наливат спиртна течност,

обонянието ми се изостря веднага.

Подушвам в чашата си цяла Вечност,

рисуват сетивата ми дъга.

 

Минават пет минути... час,

предметите и хората се сливат.

Наливам сетна доза аз,

цветовете също започват да преливат.

 

И виждам дъното, а то се смее,

безкрайно празно, без капка алкохол.

Сълзата ми започва по лицето да се рее,

събуждам слънчевата сутрин с главобол.

© Карина Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??