Отпивам на бавни глътки любов,
макар и често нагарчащи.
Те вливат омая в мен, с благослов
изпълват ме с мисли, мечтаещи.
Музика чувам, онази вълшебната,
от която поникват крила.
И литвам високо, високо над делника,
забравила грозни дела.
Достигам до слънцето, галещо греещо,
превръща ме то в светлина,
а после усмихнато светеща, пееща,
я връщам пак на света.