Хубава си, с кроткост изтъкана
в билки и обреди мълчаливи.
И отричана, с душа от рана
силна си с усоите си диви.
Кърваво проплакват върховете
за пръстта погребала небето,
плачеш тихо, знам – за синовете
с късчето от тебе във сърцето.
Лута се душата ти във здрача,
висини си свикнала да палиш...
И заклевам се във теб и плача
вярата си и честта да пазиш.