30.11.2024 г., 21:10 ч.

Плач 

  Поезия
187 8 18

Хубава си, с кроткост изтъкана

в билки и обреди мълчаливи.

И отричана, с душа от рана

силна си с усоите си диви.

 

Кърваво проплакват върховете

за пръстта погребала небето,

плачеш тихо, знам – за синовете

с късчето от тебе във сърцето.

 

Лута се душата ти във здрача,

висини си свикнала да палиш...

И заклевам се във теб и плача

вярата си и честта да пазиш.

© Ивита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??