Eleya (Елия)
200 422
26.09.2021 г., 16:31 ч.

Плачещата самодива 

  Поезия
392 3 4

Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба,
а дивата мечтае си за дом.
Тя плаче безутешна, но без злоба,
това е нейно право и закон.

 

Издига се на златото ни дискът,
поръсва над Земята светлина.
Копнее дивата, тъй много иска
да бъде само дива, не сама.
И слънцето красиви капки рони,
заплетено сред нейната коса.
Когато си самичък и бездомен,
сълзи се сипят - каменна роса.

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??