Плачещата самодива
Росата е сълзи на самодива,
понеже всяка дива е сама.
Тревата от сълзите й отпива,
по капчица в дълбоката тъма.
Разсъмва се след страховита доба,
а дивата мечтае си за дом.
Тя плаче безутешна, но без злоба,
това е нейно право и закон.
Издига се на златото ни дискът,
поръсва над Земята светлина.
Копнее дивата, тъй много иска
да бъде само дива, не сама.
И слънцето красиви капки рони,
заплетено сред нейната коса.
Когато си самичък и бездомен,
сълзи се сипят - каменна роса.
© Елия All rights reserved.
