Плачещият пророк

Еремия, Еремия, твоите думи се отхвърлиха!

Като клоун смешно всичко им звучеше.

На шега пророчествата твои приеха,

но в твоето сърце огънят на Бог гореше.

Арестуван и затварян многократно,

бит, презрян, но верен ти остана.

Плачейки, скърбейки за народа свой,

никога от Господа не се отвърна.

Цар Йоаким скъса твоите писания,

но до днес тъй автентични,

предизвикват размишления, Послания,

пълни с болка, мъка, ужас, драматични,

изобличават закоравелите сърца,

идолопоклонството, мерзостта, лъжите,

извратените и пагубни дела.

Призоваваш ти към покаяние душите!

Кой ще чуе твоя глас?

Кой ще плаче с твоя плач?

И ще признае, че Бог за всички нас

е приготвил съд в съдния си час.

Вслушайте се в Еремиевата реч,

греха на Ерусалим разкриваща,

пророчества за смърт и сеч,

истината за Израел откриващи,

че отхвърлен ще остане

с градове съсипани, без жители,

глад и мор в земята ще настане,

враг ще дойде, колесници, разрушители...

Греховете на Юдея ще се разкрият в този ден

и наближаващо възмездие ще има.

Бог Саваот ще бъде изявен,

но заплатата за всеки грях каква е?

“Защо се нарушава Божия завет

и от правилния път се отклонявате?

Приемете верния съвет:

С покаяние и поклонение към Бог се доближавайте!”

- кънтят словата Еремиеви в този век,

още казани в древно време,

за наше изцеление като балсам и лек,

но кой ли насериозно ще ги вземе?

Пояса си при Ефрат пророкът скри,

предсказа суша, глад, война.

Присъда над Юдея изговори

Божията воля за народа и съдба,

Слово в грънчаревия дом изрече

и за долината на клането каза,

на жестокост всички ги обрече,

праведност Господна им показа.

Счупеният глинен съд какво е?

Нека всеки да си отговори!

Поражението над Ерусалим защо е?

С Еремия някой нека да говори!

Да дадем надежда на народа свой!

Погледнете нашето християнство,

има ли то стойност без молитви?

Еремия, Еремия, като тебе състрадателни да станем,

дори и да ни приемат на шега, да говорим трудните неща!

Във вярата си твърди да останем,

не само с думи, но и с дела!