Плачи!
Плачи
Плачи, защото не те разбират...
защото те приемат като дух.
Плачи сега, защото раздират
твоята душа на прах и пух.
Плачи, защото отново си сам,
заровен някъде из спомени.
Плачи, защото ще останеш там,
докато някой не те изрови.
Всичките си сълзи сега излей,
докато не пресъхнат очите.
Мечтите до една разпилей,
дори и безкрайно да боли те.
Плачи, от теб нищо не остана,
само черна и прозрачна сянка.
Пред тази присъда плачи, сърце...
да се удавиш в сълзливо море.
Плачи, защото не те разбират...
защото те приемат като дух.
Плачи сега, защото раздират
твоята душа на прах и пух.
Плачи, защото отново си сам,
заровен някъде из спомени.
Плачи, защото ще останеш там,
докато някой не те изрови.
Всичките си сълзи сега излей,
докато не пресъхнат очите.
Мечтите до една разпилей,
дори и безкрайно да боли те.
Плачи, от теб нищо не остана,
само черна и прозрачна сянка.
Пред тази присъда плачи, сърце...
да се удавиш в сълзливо море.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
