12 oct 2008, 17:46

Плачи!

  Poesía
800 0 5
Плачи


Плачи, защото не те разбират...
защото те приемат като дух.
Плачи сега, защото раздират
твоята душа на прах и пух.


Плачи, защото отново си сам,
заровен някъде из спомени.
Плачи, защото ще останеш там,
докато някой не те изрови.


Всичките си сълзи сега излей,
докато не пресъхнат очите.
Мечтите до една разпилей,
дори и безкрайно да боли те.


Плачи, от теб нищо не остана,
само черна и прозрачна сянка.
Пред тази присъда плачи, сърце...
да се удавиш в сълзливо море.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!Много хубав стих!
  • Понякога плача помага.
    Прегръдки и поздрави!
  • Не! Забранявам да плачеш! А и друго нещо- не се опитвай да бъдеш разбрана, това е битка, която никога няма да спечелиш! Тъжно звучи, но е така! Аз спрях да опитвам!
  • Браво,Стефи!!!
  • Стеф,Чесно казано стихчето е написано много хубаво,идващо направо от душата ... Чувствено ! Браво ! (6) от мене ...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...