19.04.2007 г., 1:47

ПЛАЧЪТ НА АНГЕЛИТЕ

866 0 5
Сразени с копието на греха,
душите стенеха във ада.
Безгласни в своята молба,
за малко обич и пощада.

Дочули ангелския плач,
нестихващ горе в небесата,
с гнева на техния палач,
прикрит с качулка на главата.

Оставени сред жупел и тъга,
далеч от Божието ложе,
с последен шанс, една сълза
да ги избави, ако може.

Сами в последните минути,
земята дави се в порой,
гърми, присъдите са чути...
Сетне пак настъпи мир, покой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...