ПЛАЧЪТ НА АНГЕЛИТЕ
душите стенеха във ада.
Безгласни в своята молба,
за малко обич и пощада.
Дочули ангелския плач,
нестихващ горе в небесата,
с гнева на техния палач,
прикрит с качулка на главата.
Оставени сред жупел и тъга,
далеч от Божието ложе,
с последен шанс, една сълза
да ги избави, ако може.
Сами в последните минути,
земята дави се в порой,
гърми, присъдите са чути...
Сетне пак настъпи мир, покой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Стоянов Всички права запазени