Плачът на цигулките
Плачат цигулките без сълзи.
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.
Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб... сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.
И ако черният цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.
Подмини ме отново... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле, върни ми душата!
Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.
Дори пламъци в мене да бушуват,
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.
Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб... сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.
И ако черният цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.
Подмини ме отново... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле, върни ми душата!
Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.
Дори пламъци в мене да бушуват,
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ънфоргивън Всички права запазени
