Плачът на цигулките
Плачат цигулките без сълзи.
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.
Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб... сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.
И ако черният цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.
Подмини ме отново... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле, върни ми душата!
Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.
Дори пламъци в мене да бушуват,
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...
Болезнено опънати струни.
Свърталище на изгубени души.
Ада в реалността ми се присъни.
Върху бялата риза червено петно има.
Виното ли излях или сърцето кърви?
Студено е лятото без теб... сякаш зима.
И падат от висините всичките звезди.
И ако черният цвят означава скръб,
аз ще бъда с черно от глава до пети.
От живота мой ти бе по-скъп.
Но днес в кръвта ми болка кипи.
Подмини ме отново... от далече.
Коя съм аз за теб - една непозната.
Какво ми стори? Сърцето ми отвлече.
Дяволски ангеле, върни ми душата!
Обуздай всяка стихия в мене.
Рисувай в грозното красотата...
и тръгни си отново... вече е време.
Не усещат болка днес сетивата.
Дори пламъци в мене да бушуват,
с ледена отрова ти ги изгаси...
Целувките ти твърде скъпо струват,
от тях накрая винаги боли...
© Ънфоргивън All rights reserved.
