Плажна утрин
Плисира бризът синята пола
на палава кокетка – морска утрин,
а блузата ù – пясъчна басма -
на шарени чадъри се размъква...
Косите ти са слъчеви треви
на мойта гръд сънливо избуяли,
хвърчилото на сладките мечти
в очите ти полита полудяло...
По кожата ти капки се топят,
лежерно се прокрадва вдъхновение,
събрало в думи целия ми свят
на устните ти – вик за сътворение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
