Пламък във дъжда
ПЛАМЪК ВЪВ ДЪЖДА
На улицата ми вали отново дъжд пороен и прекрасен,
и с леки капки той отмива спомена за теб, тъй ясен.
След всеки дъжд той става все по-бистър и красив,
а в нощта до мен промъква се, като пламъче игрив.
И само този пламък е способен мен да изгори
и сивия дъждец със лекота да изпари.
Останал светъл и искрящ след дъждове поройни,
със нежност стопля той сърцето, за ударите нови и безбройни.
И ето, виждам, че дъждът отново сив навън тъй кротичко вали,
но споменът за тебе като пламък във дъжда,
самотен продължава със усмивка да гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андриан Георгиев Всички права запазени
