14.03.2008 г., 17:09

Пламъкът на живота

1.3K 0 6
 

Животът е грациозна относителност,
порядъчно облечена в лъжа,
но една неразривна съвместимост
го кара да съществува на света.

Заради приятелството божествено силно
и ежедневните лъчезарни усмивки,
животът ни пламти обилно
и с лекота стопява каменни обвивки.

Дори разстоянието далечно
не би изгасило огъня в сърцата,
защото няма нищо по-вечно
от човешката доброта в душата.

Но, приятелко моя,
нека за миг да помълчим
и наслаждавайки се на всяка секунда,
неразделно над щастието да бдим.

P. S. Посветено на най слънчевия човек в моя живот, който ми дава сила всеки ден да продължа напред.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз имах подобно приятелство,но изгасва,не е вечно.Дано успея да го съживя.


    Дори разстоянието далечно
    не би изгасило огъня в сърцата,
    защото няма нищо по-вечно
    от човешката доброта в душата.


    Радвай се на приятелството,но понякога разтоянието е най-големия враг!
  • Красив стих...с обич за приятелството!
    с обич, Лилия, за теб и приятелите.
  • Поздравления за стиха!Прекрасен е!Браво!
  • Красиво приятелство! Можеш само да се радваш
  • Много е хубаво.Всичко,което си написала е напълно вярно

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...