30.01.2015 г., 21:23

Планетариум

934 0 0

Планетариум

   

От небето на нослето

кацна мъничка звезда.

После прелетя комета

и планета засия.

   

Пътят млечен ме подкани –

със ракета полетях

край "джуджета", "великани"

със незнайни имена.

   

Срещнах в този полет нощен

куп животни, същества -

от легенди, със скок мощен,

сякаш, спрели над света.

   

Слънцето накрая светна,

приземих се у дома –

върху "Синята планета",

най-красивата – Земя!

   

2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...