30.01.2015 г., 21:23

Планетариум

930 0 0

Планетариум

   

От небето на нослето

кацна мъничка звезда.

После прелетя комета

и планета засия.

   

Пътят млечен ме подкани –

със ракета полетях

край "джуджета", "великани"

със незнайни имена.

   

Срещнах в този полет нощен

куп животни, същества -

от легенди, със скок мощен,

сякаш, спрели над света.

   

Слънцето накрая светна,

приземих се у дома –

върху "Синята планета",

най-красивата – Земя!

   

2013

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...