15.03.2011 г., 19:25

Плането, ДОКОГА?!

1.8K 0 6

Там - някъде, сред Тихия Океан -
събрани от реки и от морета,
милиардите боклуци на човека
се сбират в смъртоносна страшна сган...

И албатросите капачки и катран
нагълтват и умират. Птици клети...
Издъхва в нефтен разлив корморан...

Делфин се гърчи в мрежите оплетен
и китове по плажа на Оман
издъхват в тих протест срещу... "прогреса" ни
и питам се: "Плането, ДОКОГА?

ЗаЩо ще ни търпиш??" Тръсни се леко!

....

И Тя се поотърси... И помете ги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за критиката Одисей.
    "Ами ако..." готов съм и на него.
    Не пожелавам никому това,
    което сам не мога да приема.

    И може би си прав- това накрая
    звучи в момента леко злободневно...
    Но въпреки това- ще го оставя,
    че вярно е...И даже -неизбежно!
  • И Тя се поотърси... И помете ги.

    За съжаление, понякога забравяме колко сме жалки, полудели по собственото си величие!Прекрасен стих!
  • Хокусай рисува бурно море, а не цунами. Цунами не подлежи на изобразяване, а и едва ли е имало рибари, които да излязат в морето при приближаването му. Голямата вълна е изящна рамка на най-впечатляващия от изгледите на Фуджи.
    Ще повторя - приемам напълно позицията ти за чист океан, но без нюансите на възмездие на Гея за действията на японския риболовен флот. Трагедията е страшна.
    Когато се удавиха възрастните хора в Охридското езеро, низка твар в расо се изцепи, че било Божие наказание за концерта на Мадона в София.
    Умувам Чирпанското земетресение 28-ма от прекомерна употреба на анасонлийка в града ли ще да е? За други грехове на чирпанлии не се сещам.
    Поздрави.
  • "Голямата Вълна над Канагава" - картина от Кацушика Хокусай... Изобразява цунами, връхлитащо рибарски лодки на фона на планината Фуджи. Преди столетия...
    Тогава е било различно, и лодките били са проосто дървени, и рибата в морето -изобилна, а китовете ги ловели с остро копие отчаяни смелчаци...
    Днес различно е. И рибата е малко, а пък китовете- разстрелват ги за миг от мощни катери и заредени с експлозив грозни оръдия...
    Голямата Вълна си е все същата,
    Могъща е и даже вдъхновява-
    към простички неща да се завръщаме
    и всъщност от "прогреса" ни спасява.
  • И аз ценя природата и мечтая министър на околната среда да е някой като Ванчо Михайлов - убил човек в центъра на Банско за бране на еделвайс (човекът за друго ще да е бастисан, но причината за екзекуцията е такава).
    "ЗаЩо ще ни търпиш??" Тръсни се леко!
    ....
    И Тя се поотърси... И помете ги.".
    От една страна защо да ни търпи планетата, а от друга - помела ги? Свобода Бъчварова в "Приключенията на Фильо и Макензен" бе описала свежо Макензеновия баща бай Мицо Войводата. Старият малтусианец обичал да повтаря, че човечеството ке се оправи, кога барем половината биде изтепано. Себе си бай Мицо оставял в оцелялата половина.
    Та и аз подкрепям позицията, но без финала. Призивът "Тръсни се леко!" едва ли би получил аплодисменти в Токио.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...