Там - някъде, сред Тихия Океан -
събрани от реки и от морета,
милиардите боклуци на човека
се сбират в смъртоносна страшна сган...
И албатросите капачки и катран
нагълтват и умират. Птици клети...
Издъхва в нефтен разлив корморан...
Делфин се гърчи в мрежите оплетен
и китове по плажа на Оман
издъхват в тих протест срещу... "прогреса" ни
и питам се: "Плането, ДОКОГА?
ЗаЩо ще ни търпиш??" Тръсни се леко!
....
И Тя се поотърси... И помете ги.
© Кирил Ценев Всички права запазени
"Ами ако..." готов съм и на него.
Не пожелавам никому това,
което сам не мога да приема.
И може би си прав- това накрая
звучи в момента леко злободневно...
Но въпреки това- ще го оставя,
че вярно е...И даже -неизбежно!