Планина
820
0
0
Стърчат огромни борове над мен,
кристален студ те реже като нож.
Бавно изпълваш гърдите си с въздух заледен
и чувстваш, че ставаш по-малко лош.
Скалите, извисени до небесата,
допълват картината прекрасно.
И се усещаш като Алиса в страната на чудесата,
човешкия живот е кратък, това е ясно.
Но тези мигове те сливат с безкрая
и се превръщаш в частица от вселена.
Лежейки по гръб, усещаш, че си в рая
частица материя, някъде във времето разпределена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Генчев Всички права запазени
