15.10.2006 г., 12:38 ч.

Планината 

  Поезия
597 0 7

Планината, поръсена с бели цветя,

изправя гордо чело към небето.

Мъгла е нейната копринена коса,

а камъкът сребрист и е сърцето.

 

Облякла свойта есенна премяна

извезана от паднали цветя

с конец от слънчеви лъчи е обтъкана

и  копчета - мъниста от зрънца.

 

Не мога с нея аз да се сравнявам

по красота и сила на духа,

но във ръцете й пак се оставям

да се науча що е истинска жена.

© Зл Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??