Планината
Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна
извезана от паднали цветя
с конец от слънчеви лъчи е обтъкана
и копчета - мъниста от зрънца.
Не мога с нея аз да се сравнявам
по красота и сила на духа,
но във ръцете й пак се оставям
да се науча що е истинска жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
