Oct 15, 2006, 12:38 PM

Планината 

  Poetry
670 0 7
Планината, поръсена с бели цветя,
изправя гордо чело към небето.
Мъгла е нейната копринена коса,
а камъкът сребрист и е сърцето.
Облякла свойта есенна премяна
извезана от паднали цветя
с конец от слънчеви лъчи е обтъкана
и копчета - мъниста от зрънца.
Не мога с нея аз да се сравнявам
по красота и сила на духа,
но във ръцете й пак се оставям
да се науча що е истинска жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??