Kasch (Зл Павлова)
95 11
Oct 15, 2006, 12:38 PM

Планината 

  Poetry
615 0 7

Планината, поръсена с бели цветя,

изправя гордо чело към небето.

Мъгла е нейната копринена коса,

а камъкът сребрист и е сърцето.

 

Облякла свойта есенна премяна

извезана от паднали цветя

с конец от слънчеви лъчи е обтъкана

и  копчета - мъниста от зрънца.

 

Не мога с нея аз да се сравнявам

по красота и сила на духа,

но във ръцете й пак се оставям

да се науча що е истинска жена.

© Зл Павлова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??