П  Л  Е  Н  Е  Н  А     Д  У  Ш  А

Незнайно как, но ти плени душата ми

и  тя изобщо не се противи...

В  кафез не я затваряй!  Във ръката си

я  дръж и поиграй си с нея ти!

В това ще чувствам някакво блаженство –

цял потопен във твойта нежна длан.

Жадувам те и искам съвършенство,

любов безмерна искам да ти дам!

Дъха ти близо искам да го чувствам,

туптенето на твоето сърце...

искрящите очи, пламтящи устни,

трапчинките  по твойто личице!

Очи, очи, на вас дълбоко вярвам

и търся с погледи да разбера

ще срещне ли душата ми тук радост,

или ще трябва само да скърбя...

Цял  ден унесен бродя да те срещна,

не спя и търся те и през нощта.

Понякога в съня си те посрещам

с най-нежни ласки, с обич... и тъга...

Разбираш ли кое за мен е щастие?

Разбираш ли ти моите мечти?!

Недей затваря във кафез душата ми –

на воля поиграй си с нея ти!