Ти ще бъдеш мой пленник докато светът съществува.
В други женски очи ще ме съзираш.
В чужди думи ще ме откриваш...
Дори нощем ще ме ревнуваш.
Все ще те преследва мисълта, че съм наблизко.
Въздухът, който дишаш, от мен е обсебен.
Луди спомени ще пристигат при тебе.
А аз дори не го искам.
Ще бъда воденичния камък на твоята шия.
И когато най-малко чакаш
с електричество пълна, ще просветвам във мрака ти
че съм направила черна магия-
никога да не избягаш от мисълта за мене.
Бях ти пристанище. От днес ще ти бъда бреме.
© Росица Сертова Всички права запазени