valqka (Валентин Василев)
515 2124
7.10.2015 г., 13:40 ч.

Плетка 

  Поезия
393 0 4

 

 

 

Тъй хороскопът ми рече -

водолян си, Вал и ще си овалян -

и взе, че позна, дяволът черен.

Сега съм така овъргалян

в паяжина от дълг и човечност

и онова, което е в мене,

в сърцето, и тегли към вечност ...

Ох, нишки, стегнати на възел,

как днес отчаян ви мразя,

само затуй, защото съм дръзнал

да погледна от пашкул към зората ...

Но трябва докрай да ви пазя,

нищо, че сивеете моя ден,

че знае ли се - може на залез

да умрат какавидите в мен

и пеперуди няма да има ...

О, Боже, по-добре от любов да се мре,

отколкото в старостта да се взирам ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Валери, Антония, Даниела, Солвейг, Рени, Мария, Краси, благодаря ви, приятели! Вашите топли думи и оценки са стимул за мен!
  • Винаги ме трогват думите ти, приятелю, винаги те чета с разбиране и удоволствие!
    Поздрав сърдечен!
  • Спрях се за по-дълго тук, Валяк - и ми хареса и ме замисли! Сърдечен поздрав от мен!
  • Прекрасно и много истинско!
Предложения
: ??:??