Плетка
Тъй хороскопът ми рече -
водолян си, Вал и ще си овалян -
и взе, че позна, дяволът черен.
Сега съм така овъргалян
в паяжина от дълг и човечност
и онова, което е в мене,
в сърцето, и тегли към вечност ...
Ох, нишки, стегнати на възел,
как днес отчаян ви мразя,
само затуй, защото съм дръзнал
да погледна от пашкул към зората ...
Но трябва докрай да ви пазя,
нищо, че сивеете моя ден,
че знае ли се - може на залез
да умрат какавидите в мен
и пеперуди няма да има ...
О, Боже, по-добре от любов да се мре,
отколкото в старостта да се взирам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
