7 oct 2015, 13:40

Плетка

  Poesía
519 0 4

 

 

 

Тъй хороскопът ми рече -

водолян си, Вал и ще си овалян -

и взе, че позна, дяволът черен.

Сега съм така овъргалян

в паяжина от дълг и човечност

и онова, което е в мене,

в сърцето, и тегли към вечност ...

Ох, нишки, стегнати на възел,

как днес отчаян ви мразя,

само затуй, защото съм дръзнал

да погледна от пашкул към зората ...

Но трябва докрай да ви пазя,

нищо, че сивеете моя ден,

че знае ли се - може на залез

да умрат какавидите в мен

и пеперуди няма да има ...

О, Боже, по-добре от любов да се мре,

отколкото в старостта да се взирам ...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валери, Антония, Даниела, Солвейг, Рени, Мария, Краси, благодаря ви, приятели! Вашите топли думи и оценки са стимул за мен!
  • Винаги ме трогват думите ти, приятелю, винаги те чета с разбиране и удоволствие!
    Поздрав сърдечен!
  • Спрях се за по-дълго тук, Валяк - и ми хареса и ме замисли! Сърдечен поздрав от мен!
  • Прекрасно и много истинско!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...