7 oct 2015, 13:40

Плетка 

  Poesía
380 0 4

 

 

 

Тъй хороскопът ми рече -

водолян си, Вал и ще си овалян -

и взе, че позна, дяволът черен.

Сега съм така овъргалян

в паяжина от дълг и човечност

и онова, което е в мене,

в сърцето, и тегли към вечност ...

Ох, нишки, стегнати на възел,

как днес отчаян ви мразя,

само затуй, защото съм дръзнал

да погледна от пашкул към зората ...

Но трябва докрай да ви пазя,

нищо, че сивеете моя ден,

че знае ли се - може на залез

да умрат какавидите в мен

и пеперуди няма да има ...

О, Боже, по-добре от любов да се мре,

отколкото в старостта да се взирам ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Валери, Антония, Даниела, Солвейг, Рени, Мария, Краси, благодаря ви, приятели! Вашите топли думи и оценки са стимул за мен!
  • Винаги ме трогват думите ти, приятелю, винаги те чета с разбиране и удоволствие!
    Поздрав сърдечен!
  • Спрях се за по-дълго тук, Валяк - и ми хареса и ме замисли! Сърдечен поздрав от мен!
  • Прекрасно и много истинско!
Propuestas
: ??:??