Все бродя безутешна!

Между прескачащите,овехтяли кадри.

И все така се взирам ,и се чудя..

Над  всяка чернобяла част !

Над всяко късче, някъде по мене.

Да кажем примерно -дланта ми !

Или съм зъл пророк..

Или съм автор непотребен!

Прокоба зла!

Навярно  съм..

Навярно отживелици визирам.

Като не редактиран,третокласен ,жълт романс!

Бленуван,но не изживян!

В притурка –епитафия нещастна!

За гарнитура- 300-та  грама мускул и месо!

Долавям мирис..

На виновност гнила !

Прочее , все тази подлост..

Смърди ми,все така!

Накрая ,сякаш като за „награда”..

Като парче димящо.

Из между въглени  горящи още!

Парче сланина беше сякаш!

Фантазията болна,

В мене образ породи!

И пръжките подобно пъзел подредиха..

Ликът на някого ,отдавна уж забравен,

Но все пак още свиднен и любим..

Човек потънал в празнословието си !

Не го спасих!

Нали?

Погледнах !

Но от хубавото,нищо не видях!

Дланта ми..

Почерняла вече бе!

Част от крайник на  човек!

Или  „Човекът”..

В ролята на  крайник!

Досущ!

Почти потребен…

Но вече умъртвен!

Без него се живее още?

Макар и сух и непотребен !

Подобно плевел…

След него има още редове..