ПЛИКЧЕ ПЪРЖЕНИ КАРТОФКИ
... сигурно изглеждах кофти – дънки, шушлек и елек,
с пликче пържени картофки спря край мен един човек,
бе донесъл екстра бира – „Staropramen”, тъмна! – кен,
сякаш Господ ми сервира, прав! – до пейката под мен,
може би на храмов просяк съм приличал отстрани? –
тъй дори на цар не носят! – даже да гладува с дни,
сякаш в мен мъжът погледна, сетне тихо каза: – Яж! –
и – на пейката ми ледна! – си зашепнах „Отче наш!”,
може би за своя татко – седнал в парка, ме е взел?
и първица толкоз сладко хапнах, сякаш в грандхотел,
сетне – Бог ми е свидетел! – бирите изпих ги – три,
царственият благодетел в градската тълпа се скри,
мой забравен ли побратим, месен в същото тесто? –
кой ли, всъщност, ми го прати, и по-важното – защо,
и погледнах философски – как е хубав този свят! –
с пликче пържени картофки! – и случаен непознат.
© Валери Станков Всички права запазени