дакота (Дакота)
152 364
27.03.2007 г., 20:38 ч.

плисък 

  Поезия
492 0 4

Като камък хвърлен във вода
(тиха, равна - гъсто заблатена) 
с кръгове игриви -  за беда
мътеше на жабите едема.

Звъннал смях в трева от сенокос
в бледен огън - пепелно угасва.
На нощта през въгленовото око
красотата е с осанка на нещастие.

Тя е тъжна  - моята любов,
легнала в нозете на съдбата.
примирена,  нямаща подслон
с зеещите рани от проклятия.

Като камък хвърлен във вода
своят дъх на дъното предаде.
Плисък изгорена светлина
в тинестата веселба на жабите.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??