Плод на съзнанието ми
Плод на съзнанието ми
Ти нямаш име, ти нямаш лик
роди те моето съзнание.
Ти си лишен от всеки порок
с изворно чиста душа.
Създадох те, за да бъда щастлива,
за да нахраня любовта си.
С теб изградих нов живот,
в който болката е заличена.
Направих те съвършен и красив,
дълбоко романтичен и искрен.
Ти си идеално копие
от болните ми фантазий.
С теб задоволих всяка нужда,
осъществих всяка мечта,
излекувах изгарящата самота,
която бе обладала плътта ми.
Но защо не може да си реалност,
нима все негодници ражда света?
Защо да не може да съм в списъка
на щастливо влюбените?
До кога ще живея в измислен фарс,
до кога все ще бъде само тъмнина?
Не дойдоха ли вече светлите дни,
не заслужих ли да се докосна до щастието!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
