Плод на съзнанието ми
Плод на съзнанието ми
Ти нямаш име, ти нямаш лик
роди те моето съзнание.
Ти си лишен от всеки порок
с изворно чиста душа.
Създадох те, за да бъда щастлива,
за да нахраня любовта си.
С теб изградих нов живот,
в който болката е заличена.
Направих те съвършен и красив,
дълбоко романтичен и искрен.
Ти си идеално копие
от болните ми фантазий.
С теб задоволих всяка нужда,
осъществих всяка мечта,
излекувах изгарящата самота,
която бе обладала плътта ми.
Но защо не може да си реалност,
нима все негодници ражда света?
Защо да не може да съм в списъка
на щастливо влюбените?
До кога ще живея в измислен фарс,
до кога все ще бъде само тъмнина?
Не дойдоха ли вече светлите дни,
не заслужих ли да се докосна до щастието!?!
© Мария Амбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
страхотно е...просто тя се нуждае да бъде обичана а не само тя да обича...стихотворението е върха и според мен е по-добре да се влюбим в нещо което сме измислили защото така то няма да ни разочарова имаш 6 от мене
-
на мен пък ми хареаса не стихът а мислите и.като мойте са.мисля че когато е писала тоз стих е била страшно объркана.аз и давам (6)не разбирам от каноните на стихосложението но ми хареса
-
хахахаа, Логична... Може момичето... влюбва се.. в момчета не в борчета!! Все пак любовта е оснавата на всичко...
-
Къв ти е проблема немога да разберА?
-
Малката вие нямате ли си училищен психолог?Защо не пробваш да споделяш с него като се влюбиш ?
-
Перфектно, както винаги!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
