Пловдивско Маротворение
Ша ти кажа, Маро, ама тайну.
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън.
Душно е. Ама съм с дълги гащи.
У чатала вече съм се спарил,
но мълчи, дън чуят унез - наште...
Ши избягват чифтосване с мене
сичките унез уруспии...
Те и сига не щът, бяс да ги земе.
Не щат, щот са и у червата криви...
Ти, Маро, пуне сал са пулиш.
Кату ти хортувам, ми примигваш.
Сает с зъркелите си, ма хулиш
и тикозно ут либов намигваш...
Тука, Маро, в Пловдива съ ядва.
Сичките съ хилят изтървано.
Уморен съм и ми съ пулягва
ама теб тъ няма тука, Мароооо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
