Ppalova (Proletina Palova)
10 18
31.01.2018 г., 8:37 ч.

Плувам 

  Поезия
1154 6 9

Интересен факт – не мога да плувам

Но нагазих в дълбоките води

Плуването не ми е сила, затова пък умея да хитрувам

Само не и когато около мен си ти.

Момент, влезе в окото ми нещо!

Дали е прашинка? Мушичка да не би да е?

Не, просто чувства.  И уж грешно

Да се махнете жадувам

Не искам все за теб да мисля безутешно

А трябва ли да се преструвам,

Че за теб не се сещам и не жадувам?

Като скитник в пустиня

Жаден за капка вода

И търсещ милостиня

В ада на любовта.

Но теб те няма, не те виждам

Тръгнал си ...

А как искам да те усещам

И ето – по следите ти тръгвам аз

И стигам до морето

Ти си там и стоим безмълвно около час

Притъмнява и небето

Лист с моето име ми подаваш

Страх ме е да го погледна

Мълчиш, нищо не казваш

Започвам да чета и сякаш падам в бездна:

До моето име – една дума: удави

Пет букви, две съгласни, три гласни

С движения умерени и властни

От моста ме бутни

Но аз вече съвсем будна плувах

Из тази върволица от дни

И безсънни нощи

На другата сутрин ще се събудя

И всичко отначало

Ще седна и пак ще се чудя

Какво иска от мен това същество в леглото ми заспало?

© Proletina Palova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??