Плувам
Интересен факт – не мога да плувам
Но нагазих в дълбоките води
Плуването не ми е сила, затова пък умея да хитрувам
Само не и когато около мен си ти.
Момент, влезе в окото ми нещо!
Дали е прашинка? Мушичка да не би да е?
Не, просто чувства. И уж грешно
Да се махнете жадувам
Не искам все за теб да мисля безутешно
А трябва ли да се преструвам,
Че за теб не се сещам и не жадувам?
Като скитник в пустиня
Жаден за капка вода
И търсещ милостиня
В ада на любовта.
Но теб те няма, не те виждам
Тръгнал си ...
А как искам да те усещам
И ето – по следите ти тръгвам аз
И стигам до морето
Ти си там и стоим безмълвно около час
Притъмнява и небето
Лист с моето име ми подаваш
Страх ме е да го погледна
Мълчиш, нищо не казваш
Започвам да чета и сякаш падам в бездна:
До моето име – една дума: удави
Пет букви, две съгласни, три гласни
С движения умерени и властни
От моста ме бутни
Но аз вече съвсем будна плувах
Из тази върволица от дни
И безсънни нощи
На другата сутрин ще се събудя
И всичко отначало
Ще седна и пак ще се чудя
Какво иска от мен това същество в леглото ми заспало?
© Proletina Palova All rights reserved.
