29.01.2012 г., 12:58

ПЛЪХ-ЦАР

872 0 1

ПЛЪХ... ЦАР

 

В Страната на мишките Котака бе цар,
наказващ, третиращ ги с хляб и бокал...
А царят си мъркаше, по-гладен от плъх.
Плъхът пък сред мишките беше най-пръв.
Царедворците ближеха сиренце с мед,
оядени гузно, но с поглед напет.
Котака си вкара поредния „гол” -
те - сити, аз - прав, царедворците - в МОЛ.
Така си живеят години безчет –
на котарака да правят пореден... сонет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Вълчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...