По-силна съм от онзи камък,
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата,
които се простират там - далече.
По-крехка съм и от тревата,
която всеки по света я тъпче.
По-добра съм от толкова хора,
които злословят зад нечий гръб.
По-способна съм днес да се боря
да няма тъга, болка и скръб.
По-голяма съм днес, отколкото вчера,
когато бях малко, наивно хлапе.
Над по-обширни проблеми треперя
и не се чувствам вече дете.
© Даниела Илчева Всички права запазени