По цветния мост
По цветния мост на дъгата
ще тръгна с еднопосочен билет,
вкорениш ли се дълго в земята,
неусетно умира мечтателят в теб.
Чувствата стават неудобство,
щом душата оставиш в евтин залог,
пленник на модерното робство,
Дявoла мразиш, но не вярваш на Бог.
Животът лети и се сливат
безумно твоите земни години,
уморен и тъжен заспиваш,
но и там все мрачни картини.
Осъзнаваш трагичната роля,
своето място в мизансцена,
питаш се... не стигна ти воля,
или цената бе твърде солена.
Няма кой да ти отговори -
всеки в различни вериги се мята,
искаш, но не може да спориш
с неясния силует на съдбата.
По високия мост на дъгата
ще тръгна с еднопосочен билет,
а каквото забрави душата,
изхвърлете го в коша за смет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
не душата е за коша, а това което ще забрави- т.е. заблудите на материята.