Чиста е като сълза,
косите й -
лиани окичени с цветя.
Но с какво от мен
е по-добра?
Тя няма моите очи
и устните й
не са червени като вино.
Дори и тялото й
да окичеш с рози,
от мен с какво
е по-добра?!
И по-красива съм,
и по-добра.
Но тя спечели
теб и любовта.
И бавно гасна,
но винаги ще бъда
по-добра.
© Галя Георгиева Всички права запазени