9.03.2017 г., 12:11

По-добра

385 0 0

По-добра

 

Често се мъчех да те нарисувам,
поне в ума ми, във въображението.
И докато провалях се безбройни пъти,
очите си до мен отвори.

 

От плът, от кръв, със какво ли
по-добра си от тази във ума ми?
Рисувах толкова картини...
с бои и четки, понякога с пастели.
Рисувах те със думи,
превръщах те в поезия.

 

А ти си тук,
по-добра от моите модели.
Гледаш ме и аз се взирам в теб,
прогонил грешния ти прототип.

 

Дали да изтрия всичко
и да дорисувам изяществото ти
наново
този път само с допира на устни?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.А. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...