По-добра

Често се мъчех да те нарисувам,
поне в ума ми, във въображението.
И докато провалях се безбройни пъти,
очите си до мен отвори.

От плът, от кръв, със какво ли
по-добра си от тази във ума ми?
Рисувах толкова картини...
с бои и четки, понякога с пастели.
Рисувах те със думи,
превръщах те в поезия.

А ти си тук,
по-добра от моите модели.
Гледаш ме и аз се взирам в теб,
прогонил грешния ти прототип.

Дали да изтрия всичко
и да дорисувам изяществото ти
наново
този път само с допира на устни?